Диалог

27 мар. 2007 г., 09:52

Поэзия

559 0 2

В мене шепне мощен глас: върви и му кажи...
* Но какво, че го обичам ли?
- Отвори поне веднъж сърцето си ти.
* Не мога, така то може да бъде обладано от лъжи.
- Стига се страхува, а живей! Отвори сърцето си за любовта.
* Не, не мога, а нима тя съществува по света?
- Тук е! Трябва да я потърсиш! Не бягай от нея. Тя ще те намери и ще те подслони.
* Но аз се страхувам да не сгреша.
- Нима ти си единствената? Дай му ключа от своето сърце.
* А ако го направя и той не е за мен?
- Нищо ще продължиш напред.
* Но няма да съм същата.
- Просто ще бъдеш друга жена.
* Жена - да, но без душа!
Гласът продължава да ми шепне, а аз чакам ли, чакам да дойде Единствения!

Диалог

Свързани произведения

Комментарии

Предложения