Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
1 дек. 2006 г., 10:15

Диалог 

  Поэзия
682 0 19

Тръгнеш ли, погледни към мен

за да потъна в кадифените очи,

искра от тях да взема, спомен

от нощта в която ти ме покори.

Недей, не ми отнемай искрата

едничка тя остана да ми свети,

от теб я взех, светлина в тъмата,

мрачни са пътеките от мен поети.

 

Спри и прегърни ме за последно

от ръцете ти да взема топлина,

да чакам връщането ти поредно

и да не чувствам студ и самота.

Не мога, без нея ще премръзна

аз тази топлина от теб получих,

взех я в миг когато ме прегърна

какво е нежна обич се научих.

 

Поспри, недей си тръгва мили

миг още искам, да те погледна

за да запомня устните красиви

които пиха ме в нощта поредна.

Отпивах и страстно те целувах

от сладостта ти носих се в омая,

по тялото ти с устни танцувах

сега как да си тръгна, аз не зная.

 

Тръгвай мили, вън е утро вече

време е, по своя път ти поеми,

трудна раздяла, душата плаче

тръгвай и тази наша нощ помни.

Не мога мила, как да си тръгна,

защо съдбата си избрах такава?

Скоро при теб ще се завърна

и дълго заедно ще сме тогава.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??