Д И А Л О Г
Като смерч музата изправи ми се насреща,
в съзнанието ми се изръси,главата ми изтрещя,
на душата ми и стана непоносимо горещо,
изневиделица поела огромният "нежен" товар.
Пак ме поведе по тесни,стръмни,криви пътеки
с бодлив храсталак от двете страни,
мерджелее се в ниското гората с вековни дървета,
лъщи пред мен предизвикателството на високи,отвесни скали.
Ти си най-откачената,побъркана,луда...
-Момко,усещам,че тебе май те е страх,
а колко напористо желаеше чудо след чудо, ...