agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
9 апр. 2022 г., 22:22  

Диалог на последнебието ( дует ) 

  Поэзия » Другая
771 1 3

Inara ( Ирина Радионова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )

 

INARA:

 

Ще ме чуеш ли в острия полъх на пролетна песен,

прозвучала в студеното утро на птичка от камък?

Ще ме спомниш ли в тихите стъпки на златната есен

изгасила цвета на косите ми с пепелен пламък?

 

AG FERDOUSI:

 

Аз те чувам дори в тишината и в мрака те чувствам,

и в безслънчеви дни във душата ми чудно изгряваш,

и от тъжните спомени чиста надежда ще вкусвам,

че с разцъфваща пролет отново се ти възкресяваш!

 

INARA:

 

Но е вярата тънка, любов... и се къса без време

като риза от нежна коприна, и носи тегло!

Не попита за лятото - има ли лято във мене...

И за зима не питаш, а тя ми е често легло!

 

AG FERDOUSI:

 

И без вяра, не може! Животът е празен без нея!

Ти прозираш през броня от обич и знам, че ще бъдем!

И не питам за лято, за зима, защото копнея

и съзирам житата узрели по пътя оскъден!

© Асенчо Грудев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 🙂
  • И на мен това последнебие ми завърза езика, както и пепелният пламък. Когато има пламък, има жар, която се превръща в пепел като изгасне и изгори.
    може да ме обвиниш, че нямам поетична мисъл. Нямам, откакто прочетох и на един поет за "разбитите му сърца" (не е АсенчоГрудев).
  • последнебието ми завърза езика
    "изгасила цветя на косите ми в пепел от пламък?"
    изгасила цвета на косите ми с пепелен пламък- нещо между синьосиво и патладжаненотурунджаво "Истината не е монологична, а диалогична."
Предложения
: ??:??