Говоря с Другата във огледалото насреща.
Тя гледа ядно. Пак ми е сърдита.
Непоносима е. При всяка наша среща
кълбото змии – мисли в мен разплита.
И безпощадно ме замеря със въпроси.
Залива ме със хладни обвинения.
Застрелва ме от упор със откоси
куршумени от хиляди съмнения.
Хаплива е. И никак не е лесна.
Със свредел ми дълбае все душата.
До гуша ми дойде от нея.Честно.
По дяволите искам да я пратя.
Тя се присмива тънко, иронично.
Нехае, че юмруци гневно свивам.
Държи се тъй надменно, истерично...
Със погледа си просто ме убива.
И упорито ми се подиграва.
Сразява ме, изпаднала в екстаз.
Тотален хаос във главата ми настава...
Та ТЯ... нали това съм всъщност АЗ...
© Нина Чилиянска Все права защищены