etbarzeva (Елена Бързева)
132 92
6 февр. 2006 г., 19:15

Диалог със себе си 

  Поэзия
683 0 6

  ДИАЛОГ СЪС СЕБЕ СИ

 

Дойдох при тебе да си поговорим.

Не се усмихвай там загадъчно,

аз знам, че ти не си това,

което може  би съм аз.

Очите ти са същите и дрехите са моите,
но ти си друга -

по-добрата си
и хокаш ме усърдно всеки път

Дойдох да поговориме за другия,

за онзи, който толкова харесвам аз.

Ах, да, напомняш ми годините

и хитро се усмихваш при това!

Ах, да, било ми време

да престана да се влюбвам

и да въздишам всеки ден!

Недей така –
познавам по очите ти,

че го харесваш много ти дори!

Защо ли виждам по лицето ти

издайническите сълзи?!

Не ме моли!

От него няма да отстъпя

и сантиметърче дори!

Ти остани си в огледалото!

Аз тръгвам.

Казвам ти довиждане!

А запомни -

ТОЙ ще стои в сърцето ми,

дори когато много ме боли!

© Елена Бързева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересна идея, Елена, и много добър стих. Много ми харесва!
  • Благодаря ви, приятели, ако случайно пак погледнете, ще видите, че съм го изменила, но това беше нарочно така - нали аз съм лошата. БЛАГОДАРЯ!
  • И аз мисля, че това "Чао" развала донякъде впечатлението.
    Може да бъде примерно така: "Аз тръгвам, а пък ти помни - "...
  • Много ми харесва.Можеби трябва по-често да водим диалог със себе си..
  • Хубаво ще е всеки от нас да има това свое огледало- тръгвайки да преброи до 100! Поздравления за автора.
  • Хубаво е!Поздрави!...Но трябва а махнеш,това"Чао"-според мен.
Предложения
: ??:??