Диалог за любовта
"- Какво е любовта?"
ме попита вчера едно дете.
"- Дали е щастие върху пърхащи криле
или чувства в подарено цвете?"
Опитах се да опиша нещо,
някаква любов, на ужким
и щеше да е много смешно,
ако вместо моята, бях описал чужда.
"- Любовта ми прилича на пъпка на роза,
подарена, която държи в ръцете си момиче,
неразтворена, свенлива, в срамежлива поза,
отразяваща тайната в зелените очи.
Разтваря се пъпката и всички разбират,
че любовта им е свята, чиста, голяма,
следват познанства, покани, младите се женят
и по всеобщо мнение по-красиви младоженци няма.
После започва истински живот -
деца, работа, проблеми, сиво ежедневие,
но розата разцъфва от страст,
защото с изпитанията любовта по-истинска става.
Накрая идва тъжна бяла зима,
свършва всичко и както цветчетата опадват,
така в оношенията им път назад няма.
Кога връзката и любовта ще си отидат?
Всичко е случайности... и въпрос на време...
© Красимир Кънчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Любовта е нашия Живот...
-
"защото с изпитанията любовта по-истинска става."
Как ме докосна това...Поздравявам те!
-
Благодаря, Силвия!
-
Безумно си прав!!!Стихотворението е прекрасно!!!Браво,Краси!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
просто да се случат...стара източна мъдрост...
прекрасен стих!
с обич, Красимир.