dv5 (Донка Василева)
110 175
2 июл. 2009 г., 12:19

Дидактично 

  Поэзия
475 0 4

Когато нямаш нищо

и си сам -

към покрива

дори недей поглежда.

Спасение

недей да търсиш там,

а си отгледай -

в шепичка -

Надежда.

Когато бродиш

в шумния рояк,

за всекиго -

невидим и безличен,

а си оставаш

сбъркан особняк -

помни,

че още

можеш да обичаш.

Когато те препъват -

не ругай.

И не търси

от сития утеха.

Прости на всеки.

И му пожелай -

Душа -

под нокът -

китка белодреха.

Когато нямаш

хляб дори -

без срам -

с житейската си

простичка дилема -

Разпятието си спомни.

И сам

Страданието

превърни в Поема.

© Донка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??