Пред мен дилема поставяш,
да избирам своята съдба.
Искаш при теб да се върна,
искаш от мен невъзможни неща.
Искаш лентата назад да върна,
и да забравя как ме остави сама.
Да забравя как гръб ми обърна,
да забравя не мога това.
На едно от теб се научих,
да не вярвам на празни слова,
любовта ми в омраза превърна
и затова не ще ти простя.
Да мразя аз се научих,
да обичам не мога сега,
обич от друг аз получих,
но не ще я аз споделя.
Страхувам се пак да се влюбя,
не искам да страдам сега,
когато ти ме изгуби
и аз изгубих любовта.
© Ирена Петрова Все права защищены