Там, на морския бряг, ме очаква
една нерешена дилема,
в мене вперила поглед помръкнал,
пак ме стрелва с очи наранени.
Не задава въпроси, не пита,
примирено навежда главата
и понечва да тръгне решително,
но се спира с надежда позната.
И вече не иска сърцето ми
тебе с този копнеж да измъчва,
и тръгва само към ръцете ти
и към устните, топли и слънчеви.
И изчезва в целувката болката,
и разтварят се всички въпроси,
намерили правилен отговор
на душите във сладко докосване.
© Белослава Все права защищены