На стъклото немощно чука нищетата.
Ако я пусна - отиде ми топлият дом!
Не я ли подслоня,
ще остане пролука
и като сенки,
мълчешком
ще се настанят по диваните,
по креслата,
зад завесите,
по килимите,
по топлите ни легла,
ледени образи -
суети,
омерзение,
чувства ръждясали -
като ехо
на отчуждените ни тела...
© Кети Рашева Все права защищены