Призрак обходи града
с бяло лице и ръце,
с послание в свойте очи:
"Братко, моля, помогни!"
Призракът имаше плът
и раздрана от укори гръд,
всички го гледат мълчат,
а той продължава да проси. Огризки!
Той продължава да проси,
голи и сини са краката му боси,
лицето изпито, немито,
с низвергната душа и тяло пребито.
Дъхът му бавно спира,
човекът умира сам на паважа,
хората липсват, времето също,
времето бавно душата прегръща...
© Атанас Къшев Все права защищены