stenli499 (Станислава)
291 2626
10 окт. 2012 г., 12:44

Диогенско лято 

  Поэзия » Любовная
657 0 6

 

-----

 

Довиждане! Закотвих се на гарата,
под шапка на цветя, лицето - нямо.
Изпращаш ме - душата ми изгаря
с поредната любовна, лятна драма...
Захвърлих изтънелите обувки.
Привидно безпристрастна, калкулирам
билети, километри и целувки,
с които в тъмнината те намирах -
по сцените на улици и плажове,
с обелените токчета от тичане,
така нетърпеливи да разкажат
за моето най-истинско обичане!
В чадъра песъчинки многобройни
рисуват синеоки очертания.
Сърцето, през огромната пробойна,
дари кръвта си на брега и пяната.
А споменът за твоето присъствие
виси на закачалката в антрето.
Жадувам те, повдигната на пръсти -
уви, каквото даде, днес е взето.
Отпъждам от перчема непохватно
мушиците, и с нощните фенери
потеглям - Диоген - с надежда лятна
началото си с тебе да намеря...

 

-----

© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??