22 дек. 2010 г., 14:25

Дипли облаци бели небето 

  Поэзия » Любовная
745 0 5
Дипли облаци бели небето.
На дланта ми е кацнала птица.
Не сънувам ли, Господи!?
Той до мен е и с мене танцува.
На ръцете си мъжки ме носи,
а в косите ми полет занизва.
Аз летя, вече знам, не сънувам.
Този полет е звън от вълшебства.
Длани сплитаме в китка от обич.
Устни шепотни - птича целувка.
Щом любов е, то е за вечност,
а раздяла не значи забрава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??