Диптих
1. Битиѐ...
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете,
илѝ по каприза на жребий...
... На сънени гари среднощни,
подир изпуснати влакове,
в полупразни кафета и още –
на ъгъл, дето някого чакаме...
Ще побъбрим... За нас... За децата...
Ще задаваме много въпроси,
а на тръгване, ще ти дам и цветята,
които за друга ще нося...
2. Пред буря...
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
но синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата,
които осъзнаваме едва когато
от глупост лекомислено загубим,
но и в тази яснота на Осъзнатото –
стъмнява се от следващи заблуди...
Някога в Океана
© Коста Качев Все права защищены