Иглички бяла светлина...
от които ми очите ослепяват.
И ветрец като милувка от жена,
задъхано издишана в отмала.
Какъв е този странен миг,
хлъзнал ме в снега кристален?
Какъв иглен спомен скрит
е в душата ми без памет?
Нима хързулнал съм се тук преди?
Или бил съм ледник разтопяван?
Някой знае ли? Може би
жена съм любил като лято
или плакал съм с ледени сълзи,
изстуден и изоставен...
Може би, може би...
Пътищата се повтарят.
Само в сняг не ги търси.
Вятърът назад ги заличава.
© Валентин Василев Все права защищены