Всеки Божи ден съчиняваме...
Пожари овъгляват сърцата ни.
g/m
Пожела ми необмислено тръгване,
предпочете доброволната липса -
без право на обсъждане.
На прозореца изоставих
дивите гълъби -
повод да си спомням
за всичко.
Да болееш е присъщо за двама.
Като отпратен да си отидеш – също.
Един живот
не е ли цяла вечност -
жадуващ за своето небе...
Дали небето е без дъно
има ли значение,
както и дъното - на чаша
от кафе.
И знаеш ли!
Не само планините
целуват небесата.
Не само вълните пришпорват
скалите!
Както светлината
е в прегръдка със Земята,
така и Луната целува
морето.
Да живееш
без да се страхуваш!
Да знаеш,
че страхът наранява!
А гневът
не е ли страх със маска,
осъждането –
емоционалната отрова?
Колко малко ни трябва понякога!
Да запазим вярата в сърцето -
душата в покой -
за да превърнем всеки край
завинаги в ново
начало.
24.10.2018