От нищото родих се сред полето,
в прегръдките на майката Земя.
Израснах като цвете. Диво цвете.
С усмивка и със песен на уста.
Запомнила съм много дни и нощи,
приветствала съм с радост всеки дъжд,
и смело казвам, че не ме прекърши
ни град, нито стихия. Ни веднъж!
Понякога снагата си привеждах,
тъгувах и страхувах се дори,
но винаги поне искра надежда
оставях вътре в мене да трепти. ...