1 нояб. 2017 г., 14:01

Джаз 

  Поэзия
426 2 16

Един саксофон изплака в мрака.

Молеше за светлина.

И аз му светнах, за да видя

един студент на перваза разплакан.

Той извличаше от сакса стон след стон...

Сърцето ми замря като повреден камертон.

Остана в здрача звуково трептене

и то събуди дълбока мъка в мене.

Каква магия беше овладял студента?

Защо прегръщаше сакса във вечерният мраз?

Какво изпитваше в момента - излъчваше от голият перваз!

Ах, този джаз! Неземен!

Затанцува с мене!

Някакъв несъществуващ валс!

Препъвах се, но затанцувах...

Това бе звездният ми час!

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Преди години, една съседка даваше една стая в сутерена под наем. Там живееше студент със саксофон. Всяка вечер сядаше на перваза на прозореца и свиреше. Беше толкова хубаво! Чаках тия вечерни концерти. Вече я няма къщата, не знам къде е студента, нито кой беше. Остана ми един детски спомен, който не умря в годините. Научи ме да обичам джаз.

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че се спря на недолюбваният ми джаз. Аз си го обичам.
  • Добрият,Стар,Забравен от Бога и от Хората Джаз !!!!Аз - чийто комп. е нагласен да предава само 104 MHz - се просълзих на финала.....
  • Харесваш ли джаз?
  • Хубаво е, Мими! Поздрави!
  • Със сигурност ти е било приятно. А, това е целта.
  • Хмм..., много тънка еротика. И хубав спомен на едно момиче.
    Като го четях и аз си спомних за младостта - Дайар Стрейтс и една песен със сакс - Your latest Trick.
  • Благодаря ти, Георги.
  • Хареса ми...
  • Вярвам ти и благородно ти завиждам. Аз всичко правя на ум. На яве не ми се получава.
  • Аз съм слухар, по принцип и възпроизвеждах различна музика, даже много интересно ми беше да си композирам нещо, ей така за забавление свирех.
  • А аз се опитвах на акоредеон и китара, ама не ми се получи. Толкова исках, но моториката на ръцете ми куца.Язък, че съм потомка на музиканти! Постоянно ми се схващат пръстите и хич, ама хич не можах да накарам двете си ръце да свирят различно.
  • Значи, има за какво да си говорим.
  • Да, права си... и челото! И аз обичам, даже много обичам класическа музика.
  • Благодаря, Пепи. Мен ме разплаква челото. Обичам класическа музика и джаз. Но имам стих за виолата. А де! Ти да видиш! И на теб, Влади благодаря. Наистина носталгично.
  • Тази носталгия, тя лъха от стиха, а саксофона е инструмент, който може да те разплаче, както и цигулката. Поздрави, Марго!
Предложения
: ??:??