Седя до прозореца, луната грее
и отвън щурец някъде пее.
Мисля за своя любим,
за мен има само един.
Когато го видя, слънце изгрява
и ярка светлина в душата засиява.
За мен Дженко е всичко,
той е моето сърце едничко.
Много искам той да осъзнае,
че кара съзнанието ми да мечтае.
Ако предния миг криво ми е било,
като го видя, сърцето ми от радост е забило. ...