27 янв. 2011 г., 21:58

Джоджен - незавършена пиеса (2007) 

  Поэзия » Другая
720 0 0

Действащи лица:

 

Лола – дъщеря

Лой – кралят

Лиса – селянката

Лесли – свинар

Рой – чаровният принц

 

Действие 1, Сцена 1

Влизат Рой и Лой.

 

Лой:

                Ах, синко мой!

                Майка ти почива във покой!

                Веч три дни от как се помина –

                няма с кой да бъда в комбина.

 

Рой:

                Ех, тате, мой обични –

                за всичко си има причина.

                Майка любовници цяло село имаше

                и за това все се хвалеше.

                А ти не пожела  да повярваш

                и затуй горко ще се разкайваш!

                Не ти е нужен веч човек,

                който става по-пиян от век на век.

                Горко на мен, твоят син!

                Защото за майка ти не си бил един.

 

Лой:

                Пепел ти на езика, Рой!

                Майка ти почива в покой!

                Със слугата

                въргаляли се  в кревата.

                После пък на покрива отишли,

                когато стражите дошли.

                И там се въргаляли те,

                докато не паднали на едно паве.

                Слугата, за жалост, оживя,

                пък майка ти възмездно умря.

 

Рой:

                Татко мой, знаеш ли ти

                колко хора  за погребението са дошли?

 

Лой:

                Знам, аз всички ги изклах

                и после сладко спах.

 

Рой:

                Нима оназ купчина трупове отвън

                и главите им до оня пън

                са всичките ù изневери жалки,

                всичките ù прелюдии малки?

 

Лой:

                Не, туй са готвачите сакати,

                дето им плащах с дукати,

                Ей там са онез мерзавци угоени,

                в рова до носа са потопени.

                При Рошко и Гошко – крокодилите мили,

                но май не са ги укротили.

 

Рой:

                Татко, днес друго ме влече –

                като отрова ще ме прояде!

                Сърцето ми в жар пламти,

                страхувам се да не изгори.

                Защото оня ден видях

                най-прекрасната от всички тях.

 

Лой:

                На таз кобилка, дето си заплюл,

                трябва да подариш зюмбюл.

                Но щом измъчва те жестоко тя,

                да отсека ли и нейната глава?

 

Рой:

                Не, недей! Тя е моята любов!

                Тя е като недоварен картоф!

                Тя за мен е една на света.

                Без нея не ще стопя моята самота.

 

Лой:

                Срещу любовните ти проблеми, сине,

                има лек и дано ти мине.

                Стръкче джоджен ти сдъвчи,

                преглътни го мъжки, не плачи!

                С тоз цяр древен и лечебен

                не ще чуеш камбаните на любовта с глас меден.

 

Рой:

                Но, татко, аз я обичам!

                Не желая от нея да се отричам!

 

Лой:

                Но ти си от род най-велик!

                Зарад теб получих тик!

                Не може твоята Лола драгоценна

                да спи в стаята ти скъпоценна.

                Гърбицата ù, на камила подобна,

                а дрехите ù са по свинска линия модна.

                Ти си за принцеса най-красива,

                 а не за оназ кобила.

 

Рой:

                Думи обидни изричаш срещу моята любима,

                но скоро под венчилото ще сме двамина.

                Само трябва да я убедя

                 да стане моя жена!

                Вярно, малко е инатлива,

                но аз имам жълтици цяла кесия.

 

Лой:

                Предзнаменанията  са точно верни.

                Потеклото и земите не са ти дарени!

                Те са наследство от твоите деди,

                които също са се женили за пари.

                Тъй че не упорствай, аз съм прав!

                Да не паднеш и ти в оня трап!

 

Рой:

                Чудесно! Не ща да съм крал!

                По-скоро на крокодилите бих се дал!

                Любовта ми ти не ще отнемеш,

                а пак до крушата ще дремеш.

                Аз и Лола сами

                ще избягаме в далечни земи!

 

Действие 1, Сцена 2

При Рой и Лой влиза Лола да моли за помощ за бедната си майка.

 

Лой:

                Чедо мило, я кажи

                за какво идваш при мене ти?

                Моят син ли е причината за това,

                че в нетърпение тръпнеш ти така?

 

Лола:

                Вашият сополанко е недостоен да ме заинтригува,

                в момента друго нещо ме вълнува.

                Моята майчица мила

                пак с чай от джоджен е препила.

                Болна е, не ще да става –

                все в кревата се протяга.

                Чудя се как бих могла

                да закуся аз сега,

                Кой ще чисти и подрежда?

                Кой играчките ми ще нарежда?

 

Рой:

                О, радост за моите очи,

                съгласи се да дойдеш при мене ти!

                Знаех си, че над мен ще се смилиш

                и за мен ще се омъжиш!

                Твоята зестра са три чувала рубини

                и цял дворец слугини.

 

Лола:

                Нямам време за нелепите ви шеги;

                вашето остроумие ще ме умори!

                Гладна съм! Трябва да ям!

                Няма така лесно да се предам!

                Искам единствено от вас

                да откриете майка ми в този час.

                В кръчмите пак се е запиляла,

                а аз още не съм яла.

 

Лой:

                Дъще, недей да плачеш,

                инак с тая гърбица ще си останеш!

                А майка ти ще разчекна на две,

                докато не приготви някое кюфте.

 

Лола:

                Благодаря ви, кралю!

                Благодаря за разбирането!

 

Лола излиза.

 

Рой:

                Ах, не е ли най-прекрасна тя

                от която и да е по цялата земя?

 

Лой:

                Внимавай, синко мой,

                да не изядеш бой.

                С такава жена

                цицини ще стърчат от нещастната ти глава.

 

Действие 1, Сцена 3

 

При Лой и Рой водят пияната майка на Лола – Лиса.

 

Лиса:

                Виж ти какво ме сполетя!

                Кралят си има дъщеря!

 

Лой:

                Какви ги говориш, селянко нещастна?

                С  тая главня ще взема да те фрасна!

 

© Амелия Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??