Джорджо де Кирико

6 дек. 2020 г., 11:32

Поэзия » Другая

479 2 6

Ще трябва да мълча, разбира се,

че трудно се рисуват лудници.

Сълзата е от разноцветни ириси

и нощ в усмивката на блудница.

Понякога измислям си безкрайност,

а също отражения от кладите.

Налягали са вкаменените ми тайни

в кънтящата омара на площадите.

Рисувам клоунади и Разпятия

със много тишина за Магдалените.

Умиращите нямат си понятие

от раждането на Вселената.

Рисувам също блясък от семафори

за всички от живота дерайлирали.

Премръзнала е ласката на вятъра

за птиците към себе си мигрирали.

Но няма как да стопля ледовете

и нито хоризонта над тополите.

Рисувам сън за мраморното цвете

на гостенката Меланхолия.

Рисувам светлина за още живите.

За мене те са в друга категория.

Изтривам от палитрата си сивото,

преди да стана спомен и история.