5 авг. 2010 г., 14:07

Джозефина 

  Поэзия » Юмористическая
642 0 5

                     ДЖОЗЕФИНА

 

Гулямата ми щерка, Джозефина,

със куфарити тръгна за чужбина.

За бармънка са й учило дитето,

ша работи, си викам, по морету.

На мама, то ми знае три езика,

и ша успее много, дет са вика!

Пък глей какво: не ми е грозотия,

ни ща от свят у къщи да я крия!

Пък можи и късметя да ми й този,

на старини на яхта да ма вози…

Ма… още са не минала година,

и ей гу че са връща Джозефина!

И не сама – с дитенци ми са връща,

пък черно, черно, къто негър също!

- Ма, дъще, викам, как я тъй дукара?

И де й бащата, де го пък набара?

- „На бара, мамо, вика, гу забърсах,

че имаше пари, ма… май чи сбърках!

Уфейка от хотела и от бара,

остай ма да я сърбам тъз попара!”

Оф, Божке, с тия пусти негри черни

на майка си живота тъй пучерни…

Сига къде от село да са дяна?

От срам не мога тука да остана!

Чи то на к`во прилича туй, кажи ми!

Тъй да пусрами мойта чест и име!

 

© Касияна Винева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??