Сенд (Георги Стоянов)
318 3022
4 янв. 2020 г., 07:40

Днес 

  Поэзия » Любовная, Юмористическая
1654 2 33

Чаша мляко, три бисквитки,

ароматът на кафе,

две усмивки, дълги плитки

и очи като море.

Розов изгрев, хладна тръпка,

глътка въздух и любов.

Птича песен, лека стъпка,

и за полет съм готов.

Тананикащо започвам

и говоря на жаргон.

Някак свежо те обичам.

Любовта не е нагон.

Тя е нещото, което

във очите ти блести.

Разкопчавам деколтето...

Нека Бог да ми прости.

© Георги Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато пишеш саркастично
    си мислиш явно за любов...
    Но в главата ми е неприлично,
    а ти за туй не си готов... 😋
    ...
    ...
    Ще чакам пролетта, за да прочета еротичния ти стих...
    Когато се боричкат птичките и пчеличките... 😀
  • И стихото готино и коментарите... Ех, младост.
  • За любовта пиша саркастично, защото масовото ѝ възпяване ме дразни. Не се надявай на еротика, тя е нещо много лично. Имам едно стихо, все пак, но то е пролетно и още не му е дошъл сезонът.
  • 😀😀😀...
    Много се смея с теб...
    Благодаря ти!
    С нетърпение чакам следващото ти стихче...
    Как ли Сенд пише за любовта?
    А еротика...?
  • Тц, тц, тц...
    Съсипахте цялата ми възвишеност. Ти не ги измисляш, ти си ги мислиш, което показва, колко необятен е светът на поетесите.
  • Да, да... чист си, като сълза...
    Ако знаеш, колко неща освен устните бих измислила, като чета края на малкото ти сладко стихче... 😀😀😀
  • Устните ти си ги измисли. Не ме вкарвай в грях.
  • Ах, горкия, не бил вложил такива мисли...
    А деколтето, а устните ми там, където... 😋
  • Оооооо... Големи сте фантазьори с Марко! Ценя това! Влагате мисли, които не съм вложил и украсявате произведението ми.
  • 😀😀😀...
    "Зад и пред..." ...
    Ако знаеш, какво си представих...
    Чак ми иде да възпея тази моя мисъл... 😋
  • Внимавай, какво ще напишеш, защото Марко чете зад и пред редовете!
  • Потънала съм цяла в мисъл,
    в лилаво думи ти редя...
    Дълго ти не си ми писал,
    все стихчетата ти следя...
    Имам аз мастило много,
    ще ти сътворя сонет...
    Но не го осъждай строго,
    нали си най-възвишен ти поет... 😋
  • Завоалирано е, за да може всеки да си развихри фантазията, както направи и ти. А иначе, това не са никакви коментарни влакчета, а са импровизации пред публика, нещо като флашмоб. Добре, че е Контеската, да ми уйдисва на акъла, защото не с всеки се получава. Ехо... Конти! Имаш ли лилаво мастило за едно сонетче?
  • Сенд, поета трябва да бъде откровен.
    При теб има едно " завоалирано " откровение.
    Ще се опитам да кажа истината директно :

    Чаша мляко, три бисквити,
    ... как тежат ми макарите,
    две усмивки, дълги плитки,
    ... две големи, сочни сиски.
    Розов изгрев, хладна тръпка,
    ... ще даде ли тази "трътка" ?
    Разкопчавам деколтето...
    ще се пръсна от мечти,
    свършвам... без да съм започнал.
    Нека Бог да ми прости !
  • Късно е и ми се спи.
    Знам, че Тенев ме следи.
    Чуди се, дали да трие,
    чувства нежни да убие,
    но се смяхме, няма спор.
    Сладка си като ликьор.
  • Да се цупиш аз не искам
    в този тих среднощен час...
    Ето - и за теб сонет написвам,
    толкова добра съм аз...
    В него с радост ще опиша,
    как ти давам устни сладки...
    И краченцата ще впиша,
    а ти пиши си стихчетата кратки... 😜
  • Да си малък е порок
    и подмяташ ми сонети.
    Устни пазиш за големите,
    те решават ти проблемите.
  • А аз се търкалям от смях... 😀😀😀
    ...
    ...
    Малък си за тез игрички,
    че на 20 си знаем всички...
    За сега изчитай моите сонети,
    може да си сред възпятите поети... 😋
  • Ах, съкрушен прочетох ти сонета!
    За друг са твоите крачета.
    А аз съм песен неизпята.
    Търкалям се самотен на кревата.
  • За лудо пиши, за лудо не стой... 😀😀😀
    ...
    ...
    Моите префинени сонети
    са за възвишени поети...
    А крачетата и мойте устни
    са за игрички най - изкусни... 😜
  • Ни устни, ни крачета...
    Май си поетеса клета.
    Пишеш с лилаво мастило,
    но чете ли твойто "мило"?!
    Само драскаш си сонети
    за зажмоцани поети.
    Туй измама е голяма!
    В любовта поети няма.
  • "Разцъфтява ми писалката..." 😀😀😀
    Ще умра от смях...
    ...
    ...
    Аз възвишена съм поетеса,
    кой ли мен ще ме хареса...
    Само листи и по тях мастило,
    ни устни, ни краче за мойто "мило"... 😜
  • И ти си икономична, значи. Сега разбрах, защо пишеш в лилаво.

    Икономично платонична.
    Вътрешно си демонична.
    Разцъфтява ми писалката,
    че усещам, става свалката.
    Чатът е нов вид поезия,
    ама хваща ме амнезия
    и забравям с кой си чатя.
    И понякога си патя.
  • Да... и си пишат... стихове... много стихове... коментари... закачливи коментари... 😋
    А платоничната любов понякога е наистина прекрасна...
    Колко стихове съм изписала... 😀😀😀
  • Платоническата любов е най-готина, защото не те вкарва в разходи. Освен това, възвишените поети не се съвокупляват, защото е твърде животинско. Те само си мечтаят писмено.
  • Понякога флиртовете са по - интересни... 😀
    Но как само на флиртовете..., нали си само на 20... 😜
  • На флиртовете се радваме, а не на съвокуплението... вече.
  • Щом разтвориш деколтето -
    струва ми се за "обекта" - ето,
    колкото и да е много сложен
    всеки флирт ще е възможен... 😋
  • Ау! И за какво живеят тия птици, без удоволствие?! А на всичкото отгоре, чуруликат и се правят на щастливи. Добре, че мога да се радвам на съвокуплението, но попадам все на сложни обекти и подготовката им е продължителна, което малко ми разваля радостта.
  • Обори се накрая почти. Поне в човешката любов си е в реда на нещата. Любовта между птици е друго нещо, макар че сигурно и в нея има доза нагон, но според учените те не изпитват удоволствие от съвкуплението. Така че, бъди си честен човек и вероятно ще ти се прости другото. Хареса ми много.
  • Немирник такъв... 😀
  • Добро е...!
  • Ще ти прости, не бой се 😂🤣
Предложения
: ??:??