2 окт. 2007 г., 10:12

Днес 

  Поэзия
1088 0 3
Пошлостта ми се сломи

удари я
опуленото примирение
и заоправдава се
с прашинки от нечистото

когато всички (зрящи)
знаеха...

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нещо ми пречи да съм безразличен към стиховете ти, но не съм сигурен какво. Може би някои от настроенията. Или темата за мълчанието. Трябва ми още време, за да свикна да те чета.
  • Благодаря.
  • Интересно ми е да разнищвам
    стиховете ти, Мария, самобитна
    си и все повече ми харесва,с обич.
Предложения
: ??:??