Днес..
Протягам отворени длани-
празни,горещи...
Протягам ги толкова бавно,
толкова нежно,даже зловещо,
в простора на моето съзнание,
отново,сякаш че на сън.
Пристъпвам напреде в мълчание,
без гордост,без радостен шум
от вопли на птици свободни,
останали днес без крила,
без ритъм на песните живи-
навреде цари тишина.
В очите ми няма надежда,
няма даже лъч светлина...
Отново надолу ги свеждам
и търся смеха си в прахта,
в асфалта на старите улици,
по стените на глухия град,
днес празна се лутам в мислите,
сломена пристъпвам към теб...
Днес ме виждаш,изстивам в покоя си,
стоя без да вдигна глава,
ръцете отпуснах до себе си,
днес аз не търся-само вървя.
Днес не чувствам,не е като вчера-
" Не може все да вали! ",
сега съм отворена книга...
Протегни ръка и прочети!
Чети между редовете,дори между буквите-
няма гордост,липсва тъга...
Каквото се случило-случи се!
Ти остана в моята душа!
Без сълзи в очите,без трепет в гласа,
сломена оставам пред тебе...
Обичам те!-силно изричам сега,
грешала съм и пак ще бъда грешна.
Влудявали са ме и малките неща
и смяла съм се без причина,
прощавала съм без вина,
обвинявала съм себе си в лъжкиня!
Объркана съм търсила покоя в упрек,
в отмъщението си съм намирала подслон,
сега в последния ми възнак,
гласът ми се превърна в стон.
Отново напреде протягам ръце.
Докоснах те.Даже не трепнах!
Допрях длани до твоето лице,
в зениците бистри се вгледах.
Нежно те галех,не свалях очи,
а ти се отпусна в ръцете ми.
В мен няма тъга и няма сълзи,
само невинна и детска усмивка в лицето ми!
10.01.06г.
© Рени Радева Все права защищены