Днес станах рано
и един слънчоглед ми намигна -
един слънчоглед -
уникален за всяка картина
със толкова жълти листа.
Погледна към мен -
просто момиче със някакво име
и скучна черно-бяла душа.
И, о чудо!
Видях слънцето в него,
и слънцето гледаше в мен...
гледаше ме със семките бледи
на слънчогледа дете.
Със зелените облаци
(вместо листа)
пусна корени в мен -
дали не ме сбърка със Земята?
Пусна корени в мен,
право във мойта душа,
тъй както само могат цветята...