И понеже съм тихото бедствие,
но светът не превърнах във сцена,
не обичам надута посредственост,
не държа да ми бъде простено,
и защото ме стяга чепикът
на живота под грубата роба,
не се крия зад фрази преписани,
и да бъда „нормална” не мога,
ще оставя зад себе си скуката
и ще пусна на сивото края...
Днес съм лошата, лудата, другата...
А за утре - не искам да зная! ...