rudin (Иван Христов)
858 1444
18 авг. 2013 г., 22:53  

Днешната Давидица 

  Поэзия » Другая
548 0 11

В поляните, по стръмен път,
с тояжка тръгвам към Давидица
в оброка там, за кой ли път,
до боровата тъмна ивица.

От чучура в зелен сокак
вода студена да отпия.
Поседнал тих, да видя как
платната магистрала вие.

Долитащ тук моторен шум
се вплита в ромол на чешмата.
На юг отива този друм
и следва го на юг водата.

Летящите със рев коли
да можеха да спрат за малко,
за да усетят как боли
полето, срязано с асфалта.

Ловците с пушките гърмят
по разрешените пернати
и ще полеят със "Димят"
разстреляните им сонати.

Тук катеричка спря до мен,
в поило жабчето изквака
и жълтоперият корем
на птица лъсна в храсталака.

Пред стъпките ми скакалче
политнало, криле разпери
встрани, в тревистото кече, 
спокойствието да намери.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно написано,толкова природна красота си събрал в тези строфи!Привет!
  • Много красиво, ПОЕТЕ!
  • "...Природата всегда, но живата Природа,
    е моят идеал величествен и прост..." - Дядо Вазов)))
  • "За да усетят как боли
    полето, срязано с асфалта"
    Но катерчката и жабока все още ги има
    а и щом се чува песен на щурче.
    Хубаво!
  • Естрея, Кети, Ангел, Ивелина! Благодаря ви за топлите думи!
  • Много ми хареса! Толкова истинско...
  • С чистота ме изпълни и с преклонение пред красотата.
    Благодаря ти!
  • "... за да усетят как боли
    полето, срязано с асфалта." - удивително написано, само това да беше, пак е стих, зареден с чувства!
  • С Краси! Браво!
  • Благодаря ти, Краси!
  • Възхищавам се на твоите"очи"за живата природа и умението ти да я пресъздадеш в стих!
Предложения
: ??:??