Сънят ми пак затворен е в на мислите чертога,
щастието ми малко съм прибавил към залога,
няма как гаранция да ми даде живота,
за нервите си взимаме изтъркана банкнота.
Над чашите с вино си разкриваме душата,
с подпухналите си очи очакваме писмата,
надеждата разкъсва ни със свойте нокти,
в океан-безкрай се носим на самотни лодки.
Мислите ми идват и умират в небитието,
както цигареният дим се размива в небето.
Страданието прегърнали сме с двете си ръце,
а щастието в кишата го тъпчем с нозе. ...