17 дек. 2007 г., 15:46

Дневник 

  Поэзия » Другая
1599 0 15
На собствената си неистинност повярвах,
достигнах до нивото на себичност,
душите им куршумно изцелявах,
не всеки заслужава име “личност".
В двуличие се кръстихте всички,
предатели във всички посоки,
разбивате истина в срички,
а душите ви - те са безоки.
Аз отнемам и давам живот,
така оправдах егоизъм.
Към последно спасение оставих си вход -
проява на чист хуманизъм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Все права защищены

Предложения
: ??:??