17 дек. 2007 г., 15:46

Дневник 

  Поэзия » Другая
1525 0 15

На собствената си неистинност повярвах,

достигнах до нивото на себичност,

душите им куршумно изцелявах,

не всеки заслужава име “личност".

 

В двуличие се кръстихте всички,

предатели във всички посоки,

разбивате истина в срички,

а душите ви - те са безоки.

 

Аз отнемам и давам живот,

така оправдах егоизъм.

Към последно спасение оставих си вход -

проява на чист хуманизъм.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??