Учим пак следобед. Ние сме на смени.
Рано се събудих и тревога в мене
цяла нощ ме стряска - мисля си за село.
Силно безпокойство май ме е обзело.
Чувам баба Койна с Вежен че говори,
как сама със люта зима ще се бори.
Мама ме усеща, пипа ми челото.
- Болен ли си, Мите? Стоплих ти млекото.
- Може, но доено сутрин от козата.
- Тук ни го зареждат в млекоавтомата -
тя ми се усмихва и ми обяснява.
- Аз не исках баба Койна да остава ...