pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17169
3 дек. 2020 г., 17:43  

Дневникът на един млад беладжия - 32 

  Поэзия » Для детей
551 4 9

Дядо позвъни ми, че ще се забави.

Чудел се с козата той какво да прави.

Мама пак излязла днес е много рано.

И така, самичък вкъщи аз останал,

трябва за домашно схема да чертая.

Как дърво роднинско прави се - не зная.

Стволът ми е лесен. Горе - разклонено.

Ала глас тревожен се надига в мене.

Искам на дървото място да открия

и за дядо Ваньо, и за всички тия

родственици мили като баба Койна.

Имена не зная. Трудността е тройна,

осъзнал съм вече, но и леля Вела

слагам аз на клона с упоритост смела.

Може да съм сбъркал те къде се падат,

но са на дървото, няма да пострадат

от това, че малко по-напред съм сложил.

Моя род не съм и няма да изложа!

Мери на вратата ми звъни припряно.

- Бързах да те сваря, ако тръгваш рано!

- Тук съм, бабо, имам час и половина.

Искаш ли да видиш нашите роднини

как съм разположил и къде сгрешил съм?

Тука съм объркал малко и изтрил съм.

Баба във дървото мое се заглежда.

- Мите, и на Ваньо място тук отреждаш! -

ахва възхитена, после ме прегръща.

- Той за мен е станал като дядо същи!

Никаква промяна Мери не предлага.

Своето домашно в раницата слагам

и на мойта баба ние мусаката

сядаме да хапнем с хляб и със салата.

Хубаво е някой да обядва с тебе,

масата грижовно после да разтреби

и чинии мръсни още да не трупа,

а покривка вънка сръчно да изтупа.

Бързам. Закъснял съм, както ми се струва.

Но преди звънеца, във класа се шмугвам

и часът започва, вече безпроблемно.

Чакам с нетърпение аз мига последен

и щастлив изваждам своята домашна.

Не, че чакам с нея някой аз да шашна,

а защото всички, дето най-обичам

на дървото мое с вяра съм закичил.

Вечерта ме чака вкъщи изненада.

Аз да видя баба Койна се надявам

и на ум тренирам думите, да могат

моя страх да видят или пък тревога.

Каже ли ми мама, че не е съгласна

да остане цяла зима в нас, наясно

ли съм аз с какво да я опровергая?

Може и сълзи да има най-накрая...

Докато страхливо влизам във антрето

виждам аз обувки. Същите са, дето

баба Койна "градски" на шега нарича.

Ето и мантото! Тя си го облича

само, ако ходи някъде на гости.

Втурвам се към хола да я търся бос и...

всичките събрани мен да чакат виждам.

Сякаш по-голяма става мойта грижа.

Леко се стъписвам и до мама сядам.

Тя ми се осмихва и като награда

весело подхваща: - Имам изненада,

Мите! Баба Койна тука ще живее.

- Същото мечтаех, мамо, но не смеех

с тебе да обсъдя! Само с дядо Ваньо.

И какво със Вежен и с козата стана? -

бързам да попитам, вече по-спокоен.

- Грижите на Вела май са вече двойни!

Обеща жената, че ще ги наглежда.

Сутрин ще ги храни, ще се разпорежда

с млякото доено, сирене ще прави.

Даже и магарето няма да забрави.

Уредих въпроса! - дядо рапортува.

- Няма в село стрина Койна да зимува!

Вече съм прегърнал старата си баба.

Тя ме гушка силно, нищо че е слаба.

После със усмивка от торбата вади

някакви големи вносни шоколади.

Аз обаче искам друго да опитам.

Без да я погледна или да попитам,

баницата нейна бързам да разчупя.

Вече знам - не мога никъде да купя

като тази нейна чудна вкусотия!

И омитам бързо своята чиния.

 

Следва:....

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сякаш запали коледна звезда в сърцето ми с това литературно четене и разходката, която направи, за да дочетеш публикуваните части на Дневника, Силви!😃
    Благодаря ти, мила!🌹💕🦋
  • Страхотна идея е родословното дърво, Мария. Вече няма съмнение, че всички клонки и разклонения са на мястото си и то благодарение на лишеното от предразсъдъци сърце на главния герой. Браво! Ще очаквам с нетърпение следващите части. Хубав и много вдъхновен ден, Мари! ⛄🎄🌠
  • Митето е моето талисманче! И аз много си го обичам !💕 А щом го смятате за богатство, съм много щастлива като автор, че го споделям с вас, приятели!😃
    Прегръщам ви с благодарност за добрите думи, Деа и Светличка!🌹
  • От беладжийчето се излюпи обичливко😊
    Става все по-симпатично това момче.
    Богата си с такъв герой, Мария!
  • Толкова ти се радвам, Мари! Такива хубави и вкусни ги измисляш
  • Героят ми поиска днес да ми разкаже продължението, а аз, нали нямам никакво търпение, веднага го пуснах в сайта, без да изчакам предходната част да набере повече читатели. Но вие, Жоре, Наде и Пепи сте едни от най-ревностните и поддръжката ви ми е нужна.
    Много ви благодаря, приятели!💕
  • И аз там бях, и от баницата ядох...
  • Радва се Митето, радвам се и аз.
  • Да, от магазина не можеш взе нещо, направено с любов и чувства.
    Стана семейството голямо и щастливо.
    Поздравявам те 😊
Предложения
: ??:??