pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17169
10 янв. 2021 г., 17:03  

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 1 

  Поэзия » Для детей
381 3 12

Вече, застана ли пред огледало,

виждам - пораснах. Сияе то цяло!

Мама работи, но не е на смени.

Време прекарва тя повече с мене

и за момчето си грижи полага.

Мери е с дядо и куфари стяга,

щом като зърне оферта изгодна.

Тя от живота си днес е доволна

и не забравя, че малкото внуче

бе сценариста, от който научи,

че за съдбата си грижим се ние,

ако внезапният вихър извие

и ни отнеме житейски устои.

Точно тогава със силите свои

ние проправяме път на доброто.

Тъй на живота си водим хорото.

Чуе ли тъй да говоря, тогава

всеки, умник че съм станал признава.

Баба ми Койна през зимата в нас е.

Всички разбраха - самичка опасно е

да я оставяме в нейната къща.

Пукне ли пролет, тя с радост се връща

в дворчето свое при Марко и Вежен.

И при петела - тъй смешно наежен.

Леля ми Вела с голямо сърце е.

Трудно се справя, но как ще посмее

своята помощ на нас да откаже.

Знае, че с отказа баба ще смаже

и се нагърбва, животните гледа.

Мисля, за мене че няколко реда

вече очаквате да прочетете.

Да, ще разкажа, за малко се спрете!

Аз гимназист съм от предната есен.

Текстове пиша и първата песен

бе посветена на мило момиче.

В нея душата си влюбена вричам,

но анонимно. Тя още не знае.

С мене на котка и мишка играе.

Често се кара и не подозира

как от вълнение пулсът ми спира,

щом ме погледне с очите зелени.

Сякаш светкавици пламват във мене

и се огъва земя земетръсна.

Цветето нейно готов да откъсна

вече съм аз, но Ивета нехае.

Казах ви - сякаш тя с мишка играе.

Снощи си писахме двама във нета.

Пита ме кой съм, че само poeta

вижда в екрана. Това псевдоним е.

Някак по-смели във Вайбър сме ние.

Емотиконче 😘 целувка ѝ пратих.

Тя - ❤️сърчице! Полетях над земята!

Зная, че утре ще ме игнорира.

Нейната жлъчност към мене не спира,

но пред екрана превръща се в друга

и си мечтая как моя съпруга

искам да стане Ивет след години.

Кулите пясъчни може да срине

някаква буря, но аз се надявам!

Всичко от себе си правя и давам!

Мама мълчи си, но тя ме усеща.

Гледа, че пиша и става горещо,

щом над таблета лицето надвеся.

Знам, че едва ли е било по-лесно,

с татко когато са се запознали.

Знак ли съдбовен в това са видяли?

Но се срамувам да питам направо.

Чувствам се вързан за Ивето здраво.

Сякаш сърцето ми е омагьосала.

Как да ѝ кажа - в това е въпроса?

Докато мисля, екранът ми светва.

Пише ми: Ехо! Здравейте, poete!

Има в класа ни един малко смахнат.

Той ухажор ми е. Как да го махна?

Мен ли визира тя с тези си думи?

Целия  пламнах! Лицето ми румено

лекото мъхче не може да скрие...

Може ли с думи тя мен да убие?

- Мите, ела да обядваме вече! -

мама ме вика. Чак пот ми потече -

тъй изненадан съм аз, че сълзите

поглед замрежват и, без да ме питат,

искат пред майка ми да ме изложат.

Спомням си думите: "Трябва да може

всеки, щом мъж е, да се контролира

и да умее сълзите да спира!"

Каза ги дядо, за да ме научи

как да се стегна аз, ако се случи

нещо в живота ми да ме разплаче.

"Туй да запомниш от мене, юначе!"

 

 

Следва:.....

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила Иржи, ти ме предупреди, че ще ми бъде мъчно да се разделя с Митето. Оказа се истина и аз реших да продължа дневника от друга възраст. Всичко предстои, ти нищо не си пропуснала. Ще те води и заглавието - тук вече е ( НЕ!беладжията)😍🌺❤️
  • Пак във късна доба, но ще те "довърша", Мария, защото хванах края, т.е началото и с любопитство го изчетох.Стана ми жал, момичетата захитряват преди момчетата и понякога са жестоки....А Митето е искрен и много чист, но това Иве....
  • Доче, миличка!😍🌺❤️ Имала съм среднощни гости в твое лице и ми е така приятно, че си последвала вече порасналото ни момче!😃 Благодаря за стихотворния коментар! Нека те чака прекрасен и вдъхновяващ уикенд!❤️
  • Кога порасна? Сякаш беше вчера.
    (белите по петите му вървяха.)
    Щом патето превърне се във лебед
    тук поетична дарба се задава...

    С накуцване ще го следвам докато стане дядо.Привет, Мария!
  • Много приятна изненада беше за мен посещението и задълбочения ти аналитичен коментар, Митко!
    Благодаря ти сърдечно!😃
  • Много е хубаво. Целият живот е тук и то с психологическо детайлизиране чрез поведението на персонажите, без обаче досадни и дълбоки психологически анализи и акцентът е не върху изключенията, а върху типичното за човека.
  • Дойде време и нашият герой да се влюби. А какво ще преживее - ще видим всички ние.😃 Сигурно ще има разочарования, но ще трябва да премине по мъжки през тях.
    Благодаря, че навестихте отново порасналото ни вече момче, Жоро и Деа!🌺
  • Еее, супер!
    Мари, продължавай да ни радваш с продължението!🌹
  • Хъм... неочаквано продължение...
    Ще следя 🌹😊🌹
    Поздравявам те.
  • Беше малък, сега е млад, но има усет момчето и се учи в движение!😃 Нарочно промених ритмичната стъпка, да се усеща, че е отворил нова страница в живота си и дано тя е по-щастлива!
    Благодаря ви за радушния прием на първата част от продължението, Наде и Пепи!😍🌺
  • Така де! Няма само другите да ги мисли и нарежда, време му дойде и той животът отвътре да разбере!
  • Ех, Мите, Мите, растеш и се влюбваш,
    сън, апетит... Сърчицето изгубваш.
    Питаш се нощем, дали те обича?
    Опит, момчето ми, туй се нарича.

    Радвам се на продължението, Марийче!
Предложения
: ??:??