През тежките стъпки, в черния мрак
съдбата зловещо ù даваше знак
да вдигне очи, да срещне смъртта,
завинаги пазаеща свойте дела
в потайност и дим, във мрачни души.
Следяха я две хладнокръвни очи,
ръцете докоснаха нейната шия
и тя изпищя, обърна се, взря се
в жестоките, черни очи на смъртта...
и тихо умря.
Прибра своя нож героят ни ведър,
потъна във мрака, поглъщащ и щедър, ...