pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17168
4 мая 2021 г., 15:37

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 21 

  Поэзия » Для детей
1281 3 11

Скоро Великден очакваме. Мери

да ме зарадва с нещо намери

Каза от село, че баба ми Койна

ще доведат. Аз подскочих доволен.

Няма да бъда със тях, но разбрах, че

ще боядисват яйца, козуначе

щели да правят домашно и вкусно.

Може магията аз да изпусна,

но ще си хапнем за празника после.

Ставам от сън с настроение бос и

в кухнята тихичко влизам при мама.

- Синко, събличай я тази пижама! -

тя със усмивка добра ми нарежда.

- Днес съм подготвен и имам надежда

вече четворката да си поправя.

- Щом обеща, а не си и забравил,

ще ми разкажеш довечера, Мите.

Сока в голямата чаша съм сипала

и съм сервирала вече закуската.

Аз съм доволен и бързо препускам,

включен на скорост космична към банята.

Мъхчето махнал (e, има и рани!),

вече приличам на мъж като дядо.

От огледалото гледа ме младо,

с гребен наежен, петле ококорено,

сякаш готово да скокне във двора

чужд и се спусне към ярката плаха.

(Не че си падам по тях, сиромаха,

да не създавам това впечатление.)

Времето тича и, за съжаление,

хапвам набързо и после препускам.

- Трябва спокойна да бъде закуската! -

мама за кой ли път ме наставлява. -

Полза от нея тогава остава!

Стигам до Таня, тя бързо изскача,

на колелото ми после се качва

и за минути сме ние в школото.

Аз с катинарче заключвам, защото

трябва до края то да ме дочака.

Имам и спомен един, как разплакан

след часовете си търся возилото.

Даже и класната с мен беше, милата,

та от тогава го връзвам с веригата.

С повече ум, щом изпатиш патилото,

ти си, а опитът винаги учи.

През часовете не ми се получи

да повишавам оценка. Контролна

правихме днес, но дали е доволна

вече от мен госпожата не зная.

Щом и звънецът удари накрая,

с Таня възседнахме велосипеда.

Бяхме решили да видим съседа,

който, изписан от болница вече,

бе приютен, както тя се зарече,

в двора на Станка - сестра на жена му.

Блед, изтерзан, а и явно отслабнал

ми се видя, че изглежда човека.

В погледа имаше някаква мека

благост, закичила плаха усмивка.

- Как си? - попитах. И отговор: - Свиквам! -

чух, че мъжа срещу мене ми дава.

- Колко ли още живот ми остава..?

Таня докосна ръката му с болка.

- Я не приказвай така, чичо Бойко!

Ние приятели с тебе сме вече.

Често ще идваме, не е далече

от домовете ни твойта квартира.

А и на пейката ще се събираме!

После до портата нейна мълчахме.

В него човешката болка видяхме

и покрусени ни бяха сърцата.

Таня, преди да я скрие вратата,

вдигна се леко към мене на пръсти

и върху бузата моя избръсната

нежна целувка на обич остави.

Аз я прегърнах и, без да се бавя,

също целувка на влюбен ѝ дадох.

После натиснах усмихнат педалите

и си свируках, мечтаещ, по пътя.

Светли надежди в душата си скътал,

сякаш летях със крилете пораснали.

Аз вече знам и на вас ви е ясно -

че ни очаква щастливото бъдеще.

Даже да иска това да прекърши

в миг своенравен съдбата зловеща,

да не забравя, че аз съм насреща!

 

 

Следва:....

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти правиш бенифис на Митето, Наде! Видях колко много глави си прочела, благодаря ти!
  • Ех, младост - влюбена, безстрашна...
  • Не, сценарият не предвижда бури, Светличка! Само цветя и майски рози! 🌹
    Деа, наистина би се получил пълен обрат в живота ни, ако добрите хора се обединят. Да си го пожелаем! 🌹
    Благодаря и на двете ви, момичета!🙏
  • Поздрав за влюбените гълъбчета и тяхната вярна пастирка 🍀, надявам се финалът да не предвещава майска буря! 🤔
  • "Ако до всяко добро същество застане поне още едно..."
  • Миличка Роси, толкова истина има в думите ти! Благодаря ти, че си с отворено сърце към доброто и че за теб то се е превърнало в най-важната градивна част на живота!❣️
    Прегръщам те с усещане за близост и обич! 😘❣️💞
  • Доброто е основата в живота. Няма ли основа, то всичко се руши! Всяка част от творбата ти е пропита с възхвала към добротата. Поздравявам ти и много ти се радвам!❤🍀
  • Празниците стават още по-светли с вашите коментари, приятели! ☀️
    Благодаря ви от сърце Мини, Миленче и Пепи!💞 Бог да ви пази и закриля🙏!
  • 🥚Светли празници, пастирке! 💐
    Предай и на Митето моя поздрав!
  • С удоволствие чета, Мария и си представям вече Митето в книга, за радост на деца, юноши и непораснали деца
  • Браво на Митето, вече възмажава и се чувства уверен в себе си, пък и с момиче, като Таня. Харесва ми и тази част, Мария!
Предложения
: ??:??