Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива...
с бавен ход или бесен режим
връщат махалото... и то винаги идва...
ако не спираме да грешим.
Утре... ще дойде новият ден
със своите ритми и изненади...
в този си шанс всеки е сам
преподреждащ тежки рокади.