И целият, вледенен от кокали,
измъчван в светските беди,
дълбоко тук, душевни цокъли,
небето над тях, далечните звезди.
Изначална мраморна картина,
създания в нея, непокътнати,
всички сме в райската градина
и даже лебедите са замлъкнали.
Тук, долу в Мексико, е тихо,
пустеещи морета - самота!
Над нас е щастието велико,
а надолу - само тъмната страна.
Абстракция в езеро с метафори,
крила от вечност, своеобразия.
Скрит е там от консерватори
из трудните хълмове на Азия.
Печални нощи през хилядолетия
и полети в недостъпните планети,
то ни говори с междуметия,
сянка, даже две, до него слети.
И целият - вледенен на бучки,
покрит от злоба в амералди,
то се съдържа в нови случки
от дните на Андреско Гарибалди...