23 дек. 2007 г., 12:06
Отдавна нямаше ги панделките,
опашките безропотно понесоха
пластове боя, наказана
да крие как годините нанесоха
стрес, чакане, сълзи,
обиди, мъки и раздели,
отрязани, по-малко да боли,
тежестта от безоки изневери.
Нямаше го детското лице,
сега поглеждаше се с неохота.
Красотата във въздишки кръстеше ръце
и събираше багажа си на безработна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация