Зима е. Вятърът безмилостно навън фучи.
А ние влюбени и сгушени сме до камина.
Червено вино, смях, любов, искри,
всичко между нас е тъй красиво.
Питаш за живота ми преди.
Как да помня? Всичко с теб започна!
Каква била съм и кой ме нарани?
Не искам и да знам, щом твоята ръка докосвам!
Усмивката ти топли моят свят.
Целувка подпечатва често любовта ни.
Обещавам с нежност да те правя най-богат,
и ако сам си, споменът за мен да пàри!
Обещания пред огъня не ми шепти!
Искам в прегръдката ти да си помечтая.
Всяка зимна нощ пред камината да бъдем аз и ти,
в теб съдбата моя със сърцето си успях да разпозная!
28.12.2023 Ким Джаксън
© Боряна Христова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »