1 июн. 2018 г., 13:50  

До капка 

  Поэзия
1150 4 2

Неуверено капе навън дъждът

и се чуди дали да повярва

колко малко ми е останала плът –

само шепа опънати нерви.

 

Неуверено пада, моли дъга,

бавно, сякаш не бърза да стигне

до земята, по мократа ѝ снага

да почине след дългото скитане.

 

Падам с него, отронила топла сълза,

и до капка навън се разливам.

Неуверено капя, и с малко тъга,

и със страх, ала мигом попивам.

© Светличка Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Накъде вървиш, човеко? »

29 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??