Ще пия... от мъка... ще пия,

ще пия... до капка последна,

тази горест... във мене... стихия

ще бушува с вихрушка победна.

Ще пия... от болка... ще пия,

във шемет... до несвяст... до припадък,

като вълк пред луната ще вия,

ще пронизва ме вятърът хладък.

Ще пия... ти си отиде...

още чувам стъпките в мрака,

не обърна се... секунда... да видиш

как проклинах се... хулих... и плаках.

Този свят, в миг, се срина след тебе

там, под вежди, с поглед - тъмнило,

спряло време... безпътно... без ден

и без нощи... сърцето ранило.

С песен тъжна, с рефрени горчиви,

без лъчисти акорди душевни,

само чашка, с усмивка звънлива

ме подканяше с трели напевни.

Ще пия... от мъка... ще пия,

ще пия... нова чашка... поредна,

с тази горест... във мене... стихия,

с тази жажда за ласка последна!