Самотна във нощта,
излъгана от любовта отново,
обляна във сълзи,
проклинам аз живота си.

Живот ли е това, се питам?
Обичах те, а ти предаде любовта.
Без теб аз път в живота не намирам.
Ще те забравя, но се питам до кога?

Нуждая се от теб,
повече от всичко друго.
Сърцето ти превърна се във лед,
а аз все още те обичам лудо.

Дори и да не ме разбираш,
огънят в сърцето ми единствено за теб гори.
И колкото и по далече да отиваш,
аз винаги ще казвам "остани".