За миг проблесна светлина

и открехна непозната за мен

врата.  Зад тежката завеса от

тъмнина изгря на небето ярка звезда.

Разбрах! Заложено е в нашето ДНК

истината за живота и света.

Осъзнах коя съм аз и пътя,

по който трябва да вървя.

Мнозина са скептични за феноменалността,

но малцината призвани знаят същността.

Идва ли края на дебеловратите времена?

Ще се разкрие ли в пълния си блясък

хоризонта на духа?

Кланяме се на идоли еднодневки,

но до кога? Няма ли най-после

да дадем възможност за изява на духа?

Мъдреците покоряват света на колена,

с приведена глава. А покварените души

с лъскави коли, бясно летят към пропастта.

Но до кога?

Всеки ден от нас си отива невинна душа,

внезапно спрял й дъха, блъсната от кола.

Но до кога?