3 апр. 2008 г., 21:24

До красотата 

  Поэзия » Философская
717 0 15

 

 

             До красотата

 

 

Една мисъл ме чегърка като грахово зърно

и иска все назад, все назад да ме върне...

Подрязвам спомените - да не избуяват...

А пясъкът в часовника намалява...

Стопяват се с грохот миражите...

Но ти надничаш в душата ми -

иззад облак тромав слънце грейва.

Не ми трябват спомени. Да е наяве!

Да издигнем света си до красотата -

в шепа лятно море, в смях на дете,

в съзряна дъга, в глас на щурче!

 

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??