Този мъж е прекрасен!
Той ме буди с щастлива усмивка.
И не ми се кълне във любов,
но държи във ръцете си грапави
страховете ми, до болка излъскани.
Този мъж, като дъбова сянка
е надвесил над мене лице,
той не моли, не иска, но взе
от душата ми малките ястреби,
дето все ми кълвяха небето неистово.
Този мъж е най-обикновен.
И за мен е най-неочакваният. ...