Ничком падаме, но заедно не ни боли и лекът от сърцето болката топи. В бездна слизаме през дните си мъртвешки, там блещукат светлинки, по човешки. Въздухът спокоен е и яростно не вий, няма, няма думи разпнати на две, гравирани изящно са душите ни, с двоен дъх и обещани, и потулени. Няма, няма и чуждо съзвездие или галактика от безсърдечие...
... Там последен е пристанът на моите дни, с увод, без край разлял се в твоите очи и с любовта единствена и яко пазена - до поискване - от сърцето изпратена.
"... Там е пристанът, последен на моите дни,
с увод, без край разлял се в твоите очи
и с любовта единствена и пазена
до поискване - от сърцето изпратена."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
с увод, без край разлял се в твоите очи
и с любовта единствена и пазена
до поискване - от сърцето изпратена."
!!!