14 сент. 2012 г., 21:08

До последна риза 

  Поэзия
709 0 6
Макар че всеки ден по мен трамбова,
животът не успя да ме премачка.
И не по вятъра пилях любови
на чувствата в месомелачката.
Не ме обезкървиха дните вълчи,
захапали до кокал дух и плът.
Аритмия човешка днес ме мъчи -
сърце отляво бие в мойта гръд.
Тупти със ритъма на кръговрата
и кръговратно някой ден ще спре.
Без почести и намек за отплата,
като сърце на влюбен ще умре. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Предложения
: ??:??