(DREAM CHASER)

 „До последната ми мечта“

Ден след ден, дъх след дъх, слизам надолу, спъвайки се по разбития път.

Вървя бавно, защото ме спира последната ми мечта, за поне един радостен ден преди да умра.

Надолу по разбития път блъскам се в тези, които успяват да се изкачат, дано ме задържат.

До последната ми мечта, една оцеляла от жокерите на нещастната ми съдба.

Нищо ново под парещото слънце, няма промяна, незарастваща рана.

Просто повече сол, повече страдание, невъзможно описание...

Дали е изпитание или кармично наказание?!

Не виждам смисъл, живея в отрицание.

Убийствено съзнание!
Защо чувствам душата си толкова силна, а съм в това жалко тяло, сякаш неразбрало, че е слабо, за да понесе всичката болка.

Не помня такава уговорка!

Живея НАПРАЗНО, искам да ме погребат така, както и живях, НЕЗНАЙНО!

Нека да изчезна сякаш никога не съм бил тук, но знай, че аз винаги съм бил друг!

А не този, който си мислел, че познаваш.

Такъв бях, защото болката ми сложи белега на СТРАДАЩ.

А аз си сложих несъзнателно маска, опитвайки се да се боря като ОЦЕЛЯВАЩ.

Мисълта за поне един радостен ден ме поддържа ВЯРВАЩ...