10 окт. 2007 г., 18:51

До приятеля 

  Поэзия
680 0 2
Приятелю любими,
приятелю ми мил.
Ти нежно казваше ми „Дими”
и винаги до мен си бил.

Приятелството, зная,
че ще продължи до края.
Защото слушаше ти мен.
От ядовете мои ставаше зелен.

И бяхме винаги щастливи,
оставяхме се на съдбата…
Живяхме в безкрайните си ниви,
играхме на живота си играта.

Сега играта продължава сладко,
поспираме понякога за кратко.
И знам, подкрепата ми нужна
никога не ще ти бъде чужда.

© Димана Желязкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??